Няма лесен начин да стане публично достояние за рака

Има миг за пациентите, откакто съобщим новината за плашеща диагноза, откакто са възприели действителностите, които сме сложили пред тях, когато осъзнаят, че следва още едно голямо затруднение: да споделят тази вест с другите. Понякога това се усеща като най-трудната част. Колко би трябвало да разкрият? Говорят ли с евфемизми или споделят суровата действителност? Сякаш изричането на глас на диагноза най-сетне я прави действителна.

Улових се, че мисля за това в петък, когато Катрин, принцесата на Уелс, направи обществено притежание диагнозата си рак в видео. Тя не показа типа на рака, който има, нито естеството на коремната интервенция, която претърпя през януари, след която ракът беше диагностициран. Тя приказва необятно за рака, за химиотерапията, с която в този момент се лекува, и за фамилията си. Което беше задоволително, с цел да се развихри интернет с необуздани спекулации – тъкмо както беше в продължение на толкоз доста седмици преди този момент, когато хората се хващаха да обяснят изгубването й от общественото пространство.

И аз бях любопитен. Тук има доста медицински въпроси, на някои от които можем да отговорим и на доста от които не можем. Но има и по-голям въпрос към това за какво въобще желаеме да знаем какъв тип рак има Катрин или по какъв начин се лекува, изключително когато този блян към информация опонира на желанието на родителя за усамотение и пространство, с цел да опише на децата си съгласно личния си график. Каква е природата на това доста човешко предпочитание да знае тези детайлности? И има ли метод да превърнем този инстинкт за интриги в нещо потребно?

Катрин е млада — на 42 години, на същата възраст като мен — и фактът, че има ракът от всевъзможен тип е отблъскващ, какъвто и да е този рак. Може би това е една от аргументите да открия, че желая да науча повече, даже в случай че медицинските въпроси не могат да получат отговор сега. В болничното заведение, когато се грижа за някой на моята възраст, който е бил диагностициран с нещо пагубно, постоянно се дълбая в диаграмата, с цел да схвана по какъв начин е почнала историята. Може би има част от мен, която има вяра, че като знам тези детайлности, мога да се уверя, че моят пациент и аз не си приличаме толкоз доста, че не съм уязвим. Оказваме се привлечени от действителностите, от които се опасяваме.

Достатъчно мъчно е пациентите да споделят този вид информация с някой отвън приятелите и фамилията. Не мисля, че обществена фигура като Катрин има някакво обвързване да споделя здравословното си положение на международна сцена, още по-малко ни дължи някаква по-голяма степен на специфика или точност в нейния език. Това е нейната диагноза. Тя може да го формулира както откри за добре.

Може би тук няма отговорност, а опция. Като оповестяват своите диагнози обществено, звездите имат способността да дестигматизират заболяванията, да набират средства и да създадат ужасяващите действителности по-малко плашещи за останалите от нас. Никога не съм срещал баба си, тъй като тя умря от рак на гърдата доста преди да се родя, след битка с заболяването, която се характеризираше с мистериозност и позор. Тя даже не сподели на децата си, до момента в който не беше покрай гибелта. Трябва да се чудя какво щеше да е друго, в случай че беше диагностицирана единствено няколко години по-късно, откакто Бети Форд, брачната половинка на президента Джералд Форд, направи обществено притежание диагнозата си рак на гърдата.

Преди няколко години се грижех за пациентка, която също имаше рак на гърдата, която не беше споделила на подрастващите си синове за диагнозата си, даже когато загуби косата си и отиде в болничното заведение за интервенция. Тя колабира в болница за рехабилитация и беше отведена в нашето интензивно поделение, където в никакъв случай повече нямаше да се разсъни. Синовете й седяха до леглото й и ни питаха какво се е случило. Какво не беше наред с майка им? Отначало брачният партньор й се опитваше да поддържа желанията й, с цел да отбрани синовете си от знанието. Но скоро стана ясно, че това, което стартира като инстинкт да ги пази, единствено им нанасяше щета.

Казахме на синовете, че тя има рак. Те знаеха от самото начало, несъмнено. И в този момент те бяха лишени от шанса да й кажат, че я обичат и че не е нужно да крие истината от тях. Че ще бъдат там с нея.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.